Ранновизантийските терми (баните) са построени през VІ в. по време на управлението на византийския император Юстиниан І Велики (527 – 565 г.). Проучена е около 2/3 от площа им: пет топли помещения (две от тях с полукръгли басейни), централна зала и коридор. Останалата част от сградата остава под съседните улици и къщи.

Стените на термите са изградени в opus mixtum (редуване на каменни редове с тухлени пояси) и са били облицовани с мрамор. На места са запазени на височина до 3 м. Топлите помещения имат висящ под и хипокауст. Най– импозантна е централната зала, където четири масивни мраморни колони с коринтски капители са поддържали кръстат свод или купол. Подът й е бил покрит с мраморна настилка.

Термите се снабдявали с вода чрез водопровод, влизащ от западната страна на сградата. През периода V – VІ в. е изградена сложна подземна водопроводна система, която обхващала целия град.

Термите са функционирали по предназначение до края на VІІІ в. През този период са правени и поправки. В началото на ІХ в. термите са преустроени и започват да се използват за жилищни и стопански нужди. В централната зала са построени пещи за добив на вар, в които като суровина се използват мраморните плочи от настилката и облицовката.

Византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор отбелязват, че тук през 680 г. е правел бани и се е лекувал византийският император Константин ІV Погонат.