Църквата “Св. Стефан” или т.н. “Нова Митрополия” е изградена в периода ХІ-ХІІІ век. В ХVІ век тя е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството й са преутребени множество архитектурни елементи - корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради.

Първоначално църквата е носила името на Богородица. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка.

Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса - 1599 година.

Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети - в западната. В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената “Страшния съд” в традиционна за времето си иконография. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостаас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век.

Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата “Св. Стефан” се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.