През ХVІІІ век в Несебър настъпва ново стопанско оживление и то намира израз най-вече в обновяването на жилищните сгради. Постепенно се създава нов облик на града – град на замогващи се отново производители, рибари, търговци.

Несебърските къщи са двуетажни. Долният етаж, със стени от камък и кал, е стопански. В него са бъчвите с вино и целият лозарски, рибарски или занаятчийски инвентар.Доста тясна и стръмна стълба води за горния етаж, където около голям салон са разположени стаите: две или три за стопаните и за техните гости, една кухня с килер към нея. Стаите на горния етаж са паянтови, отвън с дъсчена обшивка, а отвътре са варосани. Малките парцели с неправилна форма са поставяли на изпитание уменията на строителите. Но те с голяма находчивост са се справяли. Докато зидовете на долния етаж обикновено следват неправилните очертания на парцела, горният етаж е разрешаван в правоъгълни плоскости.

Над 100 на брой, реставрирани, възрожденските къщи оформят живописни архитектурни ансамбли. Единият от тях е по улица “Цар Иван Александър”. Тук най-интересна е къщата с белосания с хоросан втори етаж и с т.нар. “кобилица”. Другият е разположен около Старата митрополия. Интерес предизвикват и къщите около църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Сред тях се открояват Наковата къща с красиво изработени стрехи и корнизи и Вардалиевата – единствената триетажна къща, със сложно еркерно наддаване.